Иде.ли - Форум за дискусии: Инфо за Нова Зеландия - Иде.ли - Форум за дискусии

Към съдържанието

  • (3 Страници)
  • +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Тази тема е заключена

Инфо за Нова Зеландия

#41 Потребителят е офлайн   Bulgarian Икона

  • Участник
  • ЗвездичкаЗвездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 20
  • Рег.: 25-March 08

Публикувано 04 November 2008 - 05:35 PM

За мангизи е цялата работа.Огромни средства постъпват в държавния бюджет от имиграционните.всеки,който иска да им даде парички е добре дошъл.В замяна на това ти не получаваш нищо освен къс хартия в паспорта си ако си късметлия.
0

#42 Потребителят е офлайн   Bulgarian Икона

  • Участник
  • ЗвездичкаЗвездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 20
  • Рег.: 25-March 08

Публикувано 07 March 2009 - 02:38 PM

Още за Нова Зеландия

Общи данни

Държава – Нова Зеландия, Аотеароа (маор. Страната на дългия бял облак)
Столица – Уелингтън (380 000)
Химн – “God defend New Zealand”
Език – Английски , Маорски и жестомимичен (езикът на глухите, който бе признат за официален през 2006)
Население – 4 027 000
Територия – 268 680 км.2
Валута – Новозеландски долар NZD ( 1 euro = 2.45 NZD фев. 2009)
БВП на глава от населението – USD $ 26 610 (2008)

Кратка историческа справка

Нова Зеландия е една от най-късно заселените земни площи. Първите пришълци са източни полинезийски племена пристигат на вълни с дървени лодки между 1 – 13 век, които в последствие развиват т.нар. маорска култура. Те са разделени на две основни групи – Иви и Хапу, които в зависимост от ситуацията си помагат, сътрудничат или се конкурират и воюват. Друга група от островитяни се заселват на островите Чатъм и стават основоположници на племето Мариори, които са доста по- миролюбиви и съзерцателни от маорите. Първият европеец достигнал до бреговете на новите земи е холандският изледовател Абел Тасман, който през 1642г. за пръв път зърва Нова Зеландия. Срещата с маорското население обаче е кървава и жестока и европейците губят част от екипажа на кораба. В последвалите близо 130 години нито един мореплавател не прави опит за стъпване на Аотеароа. Капитан Джеймс Кук е следващият, който акостира там по време на своят воаяж през 1769г. край сегашният град Гисбърн. По време на това пътуване той успява да картографира почти цялата брегова ивица.



След откритието на Кук редица кораби с търговци или китоловци започват да се ориентират към вечнозелените острови с цел разменна търговия с местните, включваща работни сечива, огнестрелни оръжия и алкохол от европейска страна и дърво, храни, вода, скъпоценности и секс от страна на маорите. Мускетите и пищовите обръщат междуплеменните отношения в НЗ на 180 градуса и довеждат до Мускетните войни от 1830те години, когато племената се бият помежду използвайки нововъведените „военни технолигии” и тези, които имат повече от тях упяват да избият другите, заемайки земята им. Това се случва и с най цивилизованото племе Мариори на островите Чатъм, които са буквално изтребени от агресивните маори,а някои дори изядени и до 1901г. оцелелите от тях са едва 35 души.
Основната причина Короната да побърза със слагането на ръка върху Нова Зеландия е предизвикана от апетитите на Франция към южният остров. На 6 февруари 1840г. е подписан договорът от Уайтанги между Империята и маорите, който грантира техните права и се счита за основа на новозеландската нация. С подписването на унията териториите стават част от колонията Нови южен Уелс, а кралският пратеник Уилям Хобсън премества седалището на новите правителствени институции от Окиато в Окланд. През 1852г. Англия прехвърля на Нова Зеландия Коституционнят Акт и две години по-късно се събира първият парламент на страната. През 60те години на 19в. властниците получават по-големи правомощия и се превръщат във васална самоуправленска колониална администрация. Опасенията на правителството, че южният остров може да се отцепи като отделна колония довежда до преместването столицата в Уелингтън през 1865г., който е важен със своето стртегическо местоположение. Ускореното заселничество от бели емигранти предизвикват сблъсъци с местното население, които прерастват във въоръжен конфликт наречен Маорските войни, в които тъмнокожитие губят повечето от своите територии.
В 1893г. държавата заема своето място в златните страници на световната история ,ставайки първата, която позволява на нежният пол да упражнява правото си на глас, а в 1953г. един от най-големите герои на страната сър Едмънд Хилари става първият човек покорил Еверест и видял обликът си върху 5 доларова банкнота.



От 1901г. островите Кук биват анексирани и остават под владение на Нова Зеландия до 1965г., когато получават самоуправленчески статут и до сега се намират в свободна асоциация с нея. През 1907г. Аотеароа придобива статута на доминьон, но продължава да бъде една от най –ревностните членки на Империята и мъжете и взимат участие във всички важни за Англия войни през 20 век. – Бурската, Първа и Втора световна война. До ден днешен битката при Галиполи през 1915г. се счита за най голямото събитие и трагедия във военната история на страната. Въпреки,че грандиозните боевете на Балканският бряг между турските сили и обединените англо-френски части се оказват едно огромно фиаско за Антантата, загиналите 3000 синове на далечната страна са споменавани и до днес. Освен тях в тази касапница загиват 87 000 турци, 21 000 англичани, 14 000 французи и 9000 австралийци.От 1951г. НЗ е членка на военният договор със САЩ и Австралия – ANZUS, което задължава страната да изпрати свои части в Корея и Виетнам по време на кръвопролитните конфликти там.



Името на НЗ е свързано и с друго световно събитие. На 29.11. 1911г. от Порт Чалмърс започва безсмъртната финална мисия на капитан Робърт Скот към покоряването на Южният полюс с корабът „Тера Нова”, завършила с трагически героизъм за експедицията.
През 1947г. Нова Зеландия добива пълна политическа независимост продиктувана от общото разпадане на Британската колониална система в този период, а с новият Конституционен Акт от 1986г. страната придоби и напълно свободна законодателна система.По своето устройство държавата представлява Конституционна монархия и парламентарна демокрация. В настоящето местата в парламента наброяват 120, като 7 от тях винаги са запазаени за хора от маорски произход, а новата Конституция гарантира върховенството на Кралица Елизабет Втора, която обаче за 57 години на трона не е посещавала тихоокеанските си поданици повече от десетина пъти и изпълнява само представителни функции. Нейното лице там е Генерал – Губернаторът, който тя сменя на всеки 5 години.


Икономиката

Нз икономика започва своят градеж още през 19 върху основните продукти като месо, вълна и млечните изделия, които в някои периоди заемат между 35-45 % от общият експорт на страната и в началото на 20век НЗ икономика е една от най-проспериращите в света. Благодарение на Вълненият бум 1951 г., народът на тази страна се радва висок жизнен стандарт в следващите 20 години. Големият удар за НЗ производители идва през 1973 г., когато държавата губи своето преференциялно търговско положение спрямо най-големият си партньор по това време – Великобриания, когато Обединеното кралство е прието в ЕО (ЕС) и принудено да изпълнява европейският устав. Благодарение на това икономическите резултати в страната до 1984 се превръщат в плачевни и обществото изживява поредна тежка криза. През 1984г. правителство установява,че трябва да настъпят фундаментални промени за измъкване от ситуацията, т.е. преобразуване на новозеландската икономика от ограничена и напълно зависеща от достъпа си във Великобритания, във един свободен търговски пазар. Положителният ефект не закъснява и НЗ влиза в деветдесетте години с повишен жизнен стандарт и БВП гонещ този на развитите капиталистически страни в Европа, но разликата си остава, тъй като НЗ икономика е тежко зависима от външната търговия, а отдалеченото и географско положение прави нещата още по-трудни. Доходите на населението, които до 1973 дори надвишават тези в Европа, никога повече не успяват да се възстановят до предишните си нива. БВП на НЗ е по-малък от този на Испания и представлява 60% от американският – USD $ 26, 610 (2008). Неравностойността в доходите на хората се увеличи чувствително и немалки групи от населението изпаднаха в сериозно положение в последните 3-4 години. Друг смущаващ проблем е постоянният дефицит от 8-9%,който НЗ поддържа по текущата сметка, което поражда повишаване на външният дълг. Основната причина за това е, че приходите от износът на земелска продукция и туризма не стигат за да покрият харчовете по вносът на технологични стоки изисквани за модернизиране на икономиката. Според най – новите проучвания изнесени по телевизията около 27% от тъмнокожото население и 16% от белите живеят в нищета.
В днешни дни външнотърговските отношения на НЗ са свързани главно с Австралия ,САЩ и източноазиятският регион. От 1990 г. НЗ и Австралия се намират в близко партньорство чрез CER (Договорът за по- близки икономически отношения), който позволява свободно движение,пребиваване ,търговия и работа на двете нации. По- голямата сестра на НЗ е основна дестинация за нейният износ и съставлява почти 20% от общият. През 2000г. НЗ подписа договорът за свободна търговия със Сингапур,който бе разширен през 2005 с участието на Бруней и Чили, известен днес като P4. 2008 бе годината в която НЗ създаде подобен договор с Китай и неговият необятен пазар. Правителствата подкрепят чуждите инвестиции и не постъпват дискриминационно в това отношение, но този подход има своите противници и критици в лицето на CAFCA ( Кампания срещу чуждият контрол на Аотеароа).Те негодуват срещу прякото дялово участие на чуждите фирми в местната икономика,което от $ 10 млрд през 1989 се е увеличило на $83 млрд през 2007, 41 % от акциите на борсата също се притежават от чужденци.
Световната криза от 2008 г. не подмина и тихоокеанската държава. Животът на кредити излезе доста солен за народите на страните живеещи по подобна схема оказала се сериозно куха отвътре. Тези хора много обичат да си купуват различни неща и да наблягат на свръхпотреблението, но в същото време не притежават средствата, с които да платят. Особено след появата на Интернет преди 10 години безразборната търговия без покритие и раздаването на кредити стана неконтролируема в западните общества. Случаите на неизплатени ипотеки, вещи и стоки започнаха да стават практика и това отваря доста работа за финансовите контрольори,които трябва да приберат неизплатенoто и да го върнат на компаниите. В повечето случки обаче тези неща са вече похабени и използвани, и фирмите не са в състояние да ги продадат отново на нужната цена, т.е. наблюдава се процес на производство, внос и продажба на продукти без обратна възвращаемост на средства. Балонът се пръсна с пълна сила след години нехайство и икномическо безхаберие, повличайки и малката НЗ. През юни 2008 официално в страната бе обявена рецесия и уж стабилните финансови къщи започнаха да се сгромолясват ,завличайки от своите вложители стотици милиони долари и напомняйки ми на пирамидите в БГ от 1995г. Износът започна да намалява, поради спада в търсенето от страна на чуждите партньори и доведе до колапсът на редица заводи и предприятия ,което предизвика вълна от съкращения и инфланция. Новозеландският долар се срина до ниски нива за да се стимулира покупателният интерес на външните партньори и най-лошото е,че нищо не зависи от НЗ. Кризата започна в САЩ и ще завърши там. Банките също се задъхват, защото и те зависят от кредити към американски или азиятски банки, тъй като за да съществува една малка банка в една малка страна, трябва съществува друга голяма банка в голяма страна.Очаква се безработицата в страната да нарастне до 11.2 % в следващите 2 години.

История на емиграцията

До 1820г. броят на усатновилите се бели пришълци е между само 100 – 200 души заобиколени от 100 000 маори, като повечето от тях са англичани и ирландци съставени от корабни дезертьори, укриващи се престъпници и авантюристи с търговски нюх. По това време никой не отивал до новите земи без причина и повечето моряци и търговци стигнали до бреговете не желаели да се задържат дълго освен за бизнес. Някои от заселилите се мъже успяват да установят успешен контакт с местното население, да научат маорският език и дори да създадат семейства. Впоследствие тези хора се превърнали в успешни посредници и преводачи в търговията, и били познати като Pakeha (бял човек) – Maori.
През 1806 г. пристигат и първите бели жени. Това са легендарната бунтовница и пиратка Шарлот Баджер и нейната съратничка Катерин Хагерти. Според разказите двете жени пътуват за Австралия и поради конфликт с капитана успяват да организират бунт кораба и да си присвоят командването, като в последствие го превръщат в пиратски.
Християнските мисионери също не остават по-назад и първият техен представител е Самюел Марсдън, който през 1814г. установява първата мисия на Агликанската църква в Рангихоуа. Покръстването на маорите обаче се оказава доста трудно начинание и до 1827г. само 20 възрастни и 40 деца са въведени в Христовата вяра. През 20те и 30 те години на 19в. набезите от моряци, мисионери, китоловци и престъпници се увеличават и до 1839г. броят на чужденците населяващи НЗ достига 2000 души,като повечето от тях пристигат от Сидни (Австралия). Примамката за тях е огромната свободна и плодородна земя, за която те не се налагало да платят стотинка, а просто да стъпят върху нея.След подписването на договорът от Уайтанги през 1840г. НЗ става дефакто част от Британската империя и заселниците вече имат законното право да се нарекат нейни поданици. Това събитие дава ясен знак, че в следващото столетие основната група колонизатори ще произхожда от Албиона и до 1852 г. те достигат 28 000. През 19 в. Бедността и нищетата са постоянен спътник на широки слоеве от населението във Великобритания и особено Ирландия, което предизвиква вълни от емигранти, но те все пак не засягат НЗ с този тласък, с който са сполетени САЩ и Канада. Слуховете за кръвожадните диваци и австралийските затворници разколебават търсещите нова родина. Новозеландската Компания (The New Zealand Company) успява да се справи с тези трудности. Основана с комерсиална цел, компанията привлича инвеститори като им предлага безвъзмездно по 100 акра земя. Трудностите обаче се появяват при набирането на работна ръка и затова ръководителите организират кампания с пропагадни материяли из бедните райони на Великобритания представящи щедро райският образ на новите имперски владения, където няма глад и студ. Около 14 000 души от Англия и Шотландия заминават за работят като селскостопански работници и механици за тази компания и да се превърнат в пионерите на една нация. Започва период на кипеж и забележителен разтеж, който привлича все повече пилигрими и до 1870г белите заселници вече наброяват 250 000, а като основен поминък изпъкват вълната и златотърсачеството. Прохождащите държавни институции също осъзнават, че прирастът на населението е жизнено зависим от емигрантите, което обуславя създаването на цяла държавна политика, която се води и до днес.
По време на Маорските войни е взето решение да бъдат организирани доброволчески милиции, които да служат като буфер между белите заселници и маорите. В тях се записват около 7500 души като повечето от тях идват от Австралия с надеждата да получат земя и след като сблъсъците завършват с разгром над местното население тези войници окупират и поделят по между си 350 000 акра плодородни площи и започват своят нов живот в НЗ. През 1861г. голям интерес предизвиква откриването на златно находище в Отаго, което само до края на годината привлича близо 14 000 златотърсачи, а до 1866г. те наброяват 30 000, като повечето от тях прииждат от Великобритания и Австралия. По това време се появяват и първите организирани групи от китайски преселници, чийто брой достига до 2600 до 1871г. Тогава пристигат и част от немците и скандинавците ,които в последствие се установаяват в Аотеароа. През следващото десетилетие настъпва същинският бум в емиграционният поток като през 1874г. е записан абсолютен рекорд от 38 000 нови емигранти от Англия,Ирландия, Шотландия,Германия и Скандинавия. Тези събития са продиктувани от примамливите предложения за земя и най-важното от безплатното пътуване до НЗ, което властите предлагат. До 1880г. новодошлите стават повече от очакваното и това започва да създава икономически трудности особено,поради зимната незаетост и това принуждава управниците да приключат с офертите за безплатните пътешествия. В периода 1880-1890 НЗ преживява първата си рецесия и тогава десетки хиляди души напускат островите в търсене на по-добър живот, а останалите стават доста резервирани към нови емигранти,които не са от англосаксонски произход, За това свидетелстват дискриминационните данъци,които са наложени върху китайците. С напредването на техническият прогрес и появата на хладилните кораби за НЗ икономика се появили съвсем нови хоризонти и немислими до този момент перспективи. Тези морски съдове позволявали износът на стока до Европа, Австралия и други точки на планетата, запазвайки продуктите свежи и годни за консумация. Настъпват години на истински бум както в индустрията така и в потокът на хора. До 1911г. вече около 1 млн. души е броят на постоянно живеещите в доминьона.
Първата световна война довежда до прекъсване в емиграцията,поради опасността от пътуване по море. Събитията и загубата на хиляди новозеландски войници по европейските фронтове пораждат вълни от неприязан и ненавист към хората с немски произход и изобщо към населението с небритански корени. След 1920г. се предприема политиката на „бяла британска Нова Зеландия” и подновяването на безплатните пътувания до тихоокеанският доминьон за чистокръвните албионци, а целта е да се достигнат 98% англосаксонско присъствие. Великата депресия от 30те години на 20век не пожалва и прохождащата икономика на НЗ. Настъпват тежки години на недоимък и безработица, които слагат край на държавното подпомагане за емигранти, Министерството на емиграцията е дори закрито през 1932г. Едни от малцината пристигнали през тези години са около 1000 еврейски бежанци от Германия и 2500 китайци бягащи от японската агресия.
Краят на втората световна война бележи началото на нов емиграционен подем. В разорената и съсипана Европа съществуват предостатъчно бездомни, отчаяни или гонени хора,които желаят да я напуснат завинаги. Този път обаче НЗ е решена да избира своите нови граждани по избирателен принцип и през 1947г. се появява новата схема ,която е фокусирана върху бежанци с практически умения, които да бъдат полезни за обществото. Кандидатите биват внимателно подбирани и разбира се главно британци. Между 1950г. и 1970г. се наблюдава и холандския наплив, когато в страната пристигат около 20 000 холандци,най-вече от тяхната колония Индонезия, която тогава се намира в период на деколонизация и животът на белите става трудно поносим. Те се оказват любимците на Иммиграционните служби, поради своите технически и фермерски способности. 50те години довеждат със себе си и първите азиятски студенти и тъмнокожи жители от островите Кук и Западна Самоа, които се наемат главно за неквалифицирана работа и слуги по домовете. В тези години се появяват и източноевропейците, които поради една или друга причина бягат новата власт в страните си. Най-многобройни са унгарците (1100 души), прокудени след Унгарската революция от 1956г. През 1971г. хората с небританско потекло достигат около 30% от цялото население, което налага и промяна в расистките настроения бялото население. Повратната точка е приемането на Великобритания в ЕО през 1973г, когато НЗ губи своето преференциялно търговско положение. Тогава се стига до заключението, че светът се променя и е дошъл моментът, в който и НЗ трябва да поеме по своят път и също да се промени. 1974 е годината, в която са въведени еднакви ограничения за всички желаещи да посетят страната с изключение на австралийците. Процесите на десегрегация в обществото обаче се оказват почти невъзможни, когато са съчетани с тежката икономическа криза сполетяла страната през втората половина на 70те и 80те години. Новодошлите в този период са главно островитяни и група камбоджанци подгонени от режимът на Червените кхмери. Напусналите НЗ по това време са стотици хиляди, като през 1979г. е отчетен абсолютен рекорд от 40 000. С приемането на новата Конституция през 1986г и пълното отделяне от законодателната система на майка Англия, новозеландското правителство предприема стъпки и за въвеждането на нови емиграционни правила. Създаденият през 1987г. закон за емиграцията премахва и последните облаги за британците желаещи да се заселят в Нова Зеландия. Оттогава нататък всичко започва да се свежда до квалификациите и уменията на кандитатите изчислени чрез точковата система. Разбира се властите определят и малка квота за 800 бежанци на година. В последните годнини на 20 век и зората на новият Милениум английските преселници започват рязко да намаляват за сметка други нации –азиятци, индийци, немци, американци, югославяни,чехи, руснаци и бели южноафрикански фермери, които след падането на Апартейда в родината си на свой ред започват да се чувстват заплашвани и дискриминирани от чернокожите си сънародници. Цялата тази етническа мозайка има изключително тежката задача да създаде устоите на една нация, като загърби своите предрасъдаци, но пътят към тази цел е все още изключително дълъг и ние едва ли ще станем станем свидетели на такъв обрат през този век.

Маорите (историческо допълнение)

На маорски език „маори” означава обикновен или естествен и става нарицателно за този народ особено през 20 век. След своето заселване в новата си родина тъмнокожите пришълци започват да развиват своя собствена култура, но продължават примитивният си начин на живот откъснат от всякаква цивилизация. След Маорските войни от 19 век представителите на този народ изпадат в немилост, губейки почти всичките си земи и са подложени на бавна асимилация и изчезване. В зората на 20 век оцелелите маори наброяват едва 43 000 души. Поради неспособността си да се адаптират бързо към новите порядки устроени от европейските завоеватели животът на тези хора се превръща в изключително труден и биват набързо изтласкани в дъното на обществената йерархия. Шокът от директият скок, като с машина на времето от първобитният строй в развитият капиталистически свят е неописуемо сътресение за тях и не след дълго те стават обекти на незаконна дискриминация. В първата половина на миналият век надниците за работници от маорски произход са винаги по-ниски от тези за белите, а също така са нежелани гости в кръчмите, които се посещават от другите. По това време маорските деца трудно могат да се впишат в образът на ученици редом с европейските, поради липсата на каквато и да е образователна традиция. Маорите нямат писменост, което предполага, че по време на бялото нашествие те са абсолютно неграмотни. Това ги кара да приемат латиницата за своя азбука, но с годините и масовата употреба на английски това става една от причините за забвението на техният език. Макар че днес маорският е обявен за официален едва 4 % от населението е способно да проведе някакъв разговор, като почти никой от младото поколение вече не е способен на това, а честото именуване на голяма част от новородените с британски имена допълнително способства за това. Сър Апирана Нгата (1874 – 1950) е първият представител на този народ, завършил университет и вероятно първата внушителна политическа фигура с влияние в парламента, защитаващо правата на маорите. Появата и на други способни маорски личности в по-късен период водят до подем и измъкването от изолацията на малцинството след 1960г. В този период започват граждански портести и инициативи за връщането на отнетите земи, които продължават и до днес ,като под натиска на общественото настроение и икономическият разрив с Великобритания правителството се вижда принудено да основе т.нар Уайтанги Трибунал през 1975г. Въпреки, че е създаден с цел да разглежда случаите за нарушаването на маорските права и отнетите им земи, в повечето случаи исковете биват отхвърляни и разрешаването им изглежда един мираж в обозримото бъдеще. Резултатите в културно отношение обаче са доста осезаеми с оглед на постигнатото през последните 20 години – възраждане на маорските изкуства и трнасформацията им в туристичеси атракции, опитите за изучаване на езикът в училищата, учредяването на маорски културни центрове и фестивали, както и създаването на маорска телевизия през 2004г. способстват за оцеляването на този етнос в днешният динамичен и глобален свят. Дори една от националните гордости на страната – отборът по ръгби All Blacks преди всеки свой мач изпълнява бойният маорски танц Haka с цел популяризирането на локалната култура и разбира се комерсиално шоу за запалянковците. Желанието за смаосъхранение дори принуждава маорите да създадат своя символична паралелна власт и монархия ,която датира още от 1856г. като името на днешният крал е Тухетиа Паки.

Престъпността (обновено)

Много малко е написано или се знае за престъпността в НЗ. Имиджът за тази страна по света е като остров на спокойствието, където рядко се случва нещо опасно и всички новодошли остават втрещени от истината, поради липса на информация. Според статистиката, за периода 1998 – 2000г. тихоокеанският доминьон се намира на удивителното второ място в света след Доминикана по извършени престъпления на глава от населението – средно по 105 на всеки 1000 души. Проучването е извършено чрез ООН в 60 държави сред които и най-развитите икономики в света. За сведение, за същият период България заема 33 място с около 20 престъпления на всеки 1000 души, много след „цивилизовани” страни като САЩ, Великобритания и Германия. За същият период шокиращо Австралия се намира на шампионска позиция в обирите с взлом и кражбите на коли. Проверката в днешни дни установи, че за перодът 30.06.2007г – 30.06.2008г. (фискалната година на НЗ полиция) на територията на страната са извършени 112 умишлени убийства, а месец януари 2008 г. бе наречен „месецът на срама” от медиите със своите рекордни 11 посегателства върху живота, повечето от тях случили се в южен Окланд. Сравнението показва, че през 2007г. в България са извършени 135 престъпления от същият характер. Когато се вземе предвид обаче, че населението на България е два пъти по-голямо, а територията на нашата родина е два пъти и половина по-малка от тази на Нова Зеландия се получава, че броят на убийствата на глава от населението е два пъти по малък у нас.Шокиращ е и фактът,че най-младият убиец в Нова Зеландия бе само 12 годишен по време на злодеянието си и носи името Бейли Курарики.През 2001г. невръстният рецидивист участва в нападение над разносвач на пици, в което последният е премазан до смърт с беизболна бухалка.

Кратка статистика:

Част от престъпленията извършени в периода 30.06.2007г – 30.06.2008г. на територията на Нова Зеландия

Убийства – 112
Изнасилвания и посегателства от сексуален характер – 3522
Обири – 2620
Нападения и побоища – 21 096
Отвличания – 242
Хулиганство – 24 968
Наркотици и упойващи вещества – 19 259
Семейно насилие – 5322

Полицаите нямат достатъчно права и често те остават набити, наплюти или напсувани. През 2008г. в гр. Хейстингс при опит да разтърват две воюващи гимназии двама полицаи останаха натупани от 14 годишни ученици. Не им е позволено да носят никакво оръжие,не умеят да се бият и почти половината им служители са жени. За пръв път в животът си видях полицай да умолява някого, изглеждаше жалко.По такъв начин не можеш да се бориш и плашиш престъпниците. Правителството трябва да разбере, че спокойната държава от 60те години отдавна е изчезнала и всички трябва да се съобразяват с реалностите на днешната ситуация, което да спаси полицаите от ролята им на жертвено агне. Двама служители на реда бяха убити хладнокръвно в два различни случая през 2008г,а трети още се възстановява. САЩ и НЗ водят класацията за затворници на глава от населението сред напредналите страни.САЩ са истински шампиони със 751 затворници на всеки 100 000 души от населението,а НЗ по 188 затворници на всеки 100 000 души,което я нареждат на еднакава позиция със страни като Либия и Узбекистан.За сравнение страните от ЕС имат по 60- 90 затворници на всеки 100 000 души.Последното правителство не бе в състояние да направи нищо освен разни глуповати решения спрямо алкохола,не отчитайки фактът,че проблемите са много по-тежки и социални,натрупвани с години и старателно прикиривани. Надеждите на хората в новите управници за радикални мерки срещу бандитите са огромни, тъй като населението е пропищяло и му дошло до гуша. Всички знаем, че в България по-голямата част от убийствата са средство за уреждане на сметки между престъпни групировки или бизнесинтереси и рядко се случва някой да убие някого просто ей така, без причина и за забавление. В НЗ не знаете откъде ще ви дойде, тъй като те често се извършват спонтанно или необмислено и жертвите са все случайни и обикновени хора.Престъпността е един от туморите на нашето време и никой не е застрахован, но трябва да се отбележи, че гласността в тази страна е на ниско равнище и много от посетителите идват тук със съвсем погрешни впечатления.Потърсете издадени материяли по тази тема и няма да откриете почти нищо дори в интернет. Извършват се и престъпления върху чужденци и туристи, така че не бъдете преспокойни и внимавайте къде и с кого ходите.Ето и кратка хроника на извършените тежки престъпления върху чужденци в последните години без да включвам обирите, отвличанията и побоите:
01.2009г. – Холандска двойка (22 и 25), Туатепере, момичето изнасилено, а момчето бито, туристи.
01.2009г. – Австралийка(24), опит за изнасилване след нападение на улицата в Нелсън, туристка
12.2008г. – Афганец – Абдулрахман Иктиари(39), шофьор на такси в Крайстчърч, заклан
06.2008г. – Китайка- Джоан Уанг(39),Окланд, убита при уличен обир
06.2008г. – Китайка – Пинг Янг(80),Окланд, починала след побой.
06.2008г – Индиец – Навтедж Сингх(30),Оланд, застрелян при обир на магазин за алкохол
06.2008г. – Поляк – Яцек Грибовски(28),Уелингтън, открит удавен при неизяснени обстоятелства, турист
05.2008г. – Израелка – Лиат Окин(35),горски масив на ю.остров, открита мъртва при неизяснени обстоятелства, туристка
04.2008г. – Китайка – И Рен(30), Окланд, заклана
01.2008г. – Индиец – Kришна Найду(22), Окланд, заклан при обир на магазин
01.2008г. – Шотландка – Карен Ейм(26),Таупо, убита без причина на улицата, туристка
01.2008г – Англичанка(27), горски парк на с.остров, изнасилена, туристка
2007 – Германка (43), Раглан, изнасилена, туристка
2006 – Холандска двойка на меден месец в Нортланд, момчето пребито, момичето изнасилено
2006 – Китаец – Вон Биао(19), Окланд, намерен убит и натикан в куфар, студент
2005 – Германка – Бригите Брауер(28),Ню Плимът, удушена, туристка
2005 – Румънец, Окланд, заклан
2004 – Виетнамка(14),Окланд, изнасилена
2003 – Кореец – Хиеон Ким(25),Чарлстън, убит, турист
1998 – Японка – Кайо Мацузава(29),Окланд,убита, туристка
1992 – Англичанка – Маргари Хоупгуд (19),Хамилтън, заклана, туристка
1989 – Шведска двойка – Хайди Паконен (21) и Свен Хоглин (23),Коромандел, зверски убити, туристи

Следват още данни,които ще спестя. Според информациите 1372 чужденци са намерили смъртта си при различни инциденти в Нова Зеландия от 2000г. насам – най-вече пътни произшествия.

Обирите на домове, бензиностанции и бакалии също не са рядко явление, но в повечето случаи извършителите са пишман апаши от маорски или полинезийски произход, които биват бързо арестувани и осъждани. Хубавото е поне, че ако полицията съумее да залови извършителите те биват бързо осъждани. Корупцията в държавния апарат и съдебната система е минимална.Престъпленията биват наказвани и хора с 10-20 дела не се шляят по улиците както у нас.
За силна организирана престъпност в страната обаче е малко трудно да се говори и няма срастване между нея и властта, т.е. наличието на истинска мафия. Съществуват 2 основни чернокожи престъпни формирования, но те просто не могат да се развият достатъчно за да застрашат държавата. Основната причина е, че Нова Зеландия е остров на хиляди километри от всички останали и има силна охрана, няма начин как нещо сериозно може да бъде внесено или изнесено, пазарът е малък (малко население), а рискът голям. Това са „Монгрел Моб”( 1200 члена и 3000 гравитиращи) и „Блек Пауър”, които са изключително активни на северният остров и имат силно влияние върху част от младото маорско - островитянско поколение. Много отритнати момчета от тъмнокожото малцинство, без образование и средства,оставени на самотек, поемат протегнтата ръка на бандите и стават едни от най-ревностните последователи.Според полицейските източници тези и още няколко организации носят главната отговорност за наркотърговията в страната и други тежки престъпления.
Макар да не сме застраховани и в България хората да се чувстват изнервени и затруднени от редица социални несгоди на нашето време, те все още не са загубили напълно своята трезвомисленост. Масовите убийства са спорадичен спътник на изперкали членове от днешните модерни общества и Нова Зеландия също има своята история – касапницата в Арамоана. Малко и тихо селце на южният остров, само на 27км. северно от Дънедин, чието население наброява около 260 души посреща пролетното утро на 13 ноември 1990г. със своята провициялна ленност и монотония.Нищо не предвещава написването на една от най-срамните страници в новозеландската история. Името на 33 годишният Дейвид Грей,жител на въпросното селище, ще стане едно от най-дискутираните в страната само след броени часове. Самотен и психически нестабилен, с изявен интерес към огнестрелните оръжия, въпросният човек води затворен и скотски живот. Около 19.30ч. на споменатият ден той участва в леко устно спречкване със своят съсед, което го предизвиква да изтича и вземе своят АК -47 и след това да застреля комшията си и децата му, след което започва да броди около селището стреляйки по всеки който се появи пред погледа му убивайки 12 (4 деца) от своите съселяни и ранявайки още двама в близките часове. Първият реагирал на случващото се е сержантът от полицейската станция в Порт Чалмърс – Стюърт Гътри и мегов колега въоръжен с пушка, които упсяват да локализират местонахождението на Грей, но тъмнината и наивността им изиграват лоша шега. Гътри бива примамен от психопата и прострелян в главата, загивайки моментално. Посред нощ пристигат и първите екипи на спецчастите от полицията и ВВС, които достигат около 150 души, но дотогава мъртвите са вече 13, а Грей е успял да се укрие в празна къща в селото. На следващият ден командосите започват претърсване метър по метър и след няколко часа успяват да установят мястото, в което се крие убиецът. Започва престрелка, в която е ранен още един полицай и служителите на реда, решават да използват сълзотворен газ за да накарат Грей да излезе навън. След неколкоминутна безразборна стрелба и куп псувни,в 17.50ч. ненормалникът е принуден да изскочи навън с думите : „Убийте ме, мамка ви,убийте ме”. Посрещнат е с автоматичен огън от всички страни, получавайки 5 огнестрелни рани, но дори след като е паднал на земята се съпротивлява и ругае. Простреляният психар умира по път за болницата в 18.10ч. на 14.11.1990г. Трагичното събитие е широко дискутирано дълго време след случилото се тъй като е най- сериозното престъпление след седемте убити от Стенли Грахам през 1941г. Парламентът и правителството са принудени да приемат крути мерки спрямо продажбата и притежанието на оръжие, което довежда до одобрението и приемането на актът за регулиране на огнестрелните оръжия от 1992 г.

През 2003г. властите предприеха и друг исторически ход, насочен към намаляване на престъпността. Проституцията, най-древният занаят бе легализиран и момичетата бяха прибрани от улиците в уредени и лицензирани клубове, където освен за другите работят и за себе си. Тези действия са били продиктувани не само от многобройните случаи на убийства и нападения над улични жрици на любовта, но и данъчните постъпления в хазната от подобен бизнес.

Празниците

Официалните празници в страната и почивките свързани с тях не се отличават драстично от нашите, но разбира се трябва да се вземат в предвид разликата в сезоните. Първият празник през годината е на 6 февруари,когато се чества подписването на договорът от Уайтанги (Waitangi day). На 25 април (годишнина от боевете при Галиполи) настъпва денят на въоръжените сили и падналите във войните (ANZAC day). Следват разбира се Великденските празници, като Разпети Петък също е официален неработен ден. В първият уикенд от месец юни народът празнува рожденият ден на Кралица Елизабет Втора, a в четвъртият понеделник на октомври е новозеландският ден на труда. Годината приключва както навсякъде в християнският свят с отбелязване на Коледа и Нова година, които се празнуват по къс ръкав поради топлото време в тази част на годината. Новогодишните празненства в НЗ и тези в България са като две съвсем различни събития. На Коледа в НЗ абсолютно нищо в страната не работи и особено в градовете до 100 000 жители няма да срещнете жива душа по улиците на този ден и освен това, ако сте останали без храна ще трябва да издържите до другият ден, защото няма откъде да си купите. Същото важи и за Великденските празници и тези привички са доста непонятни за европейците, а Нова Година е върхът на сладоледа. В нощта на посрещането нито една тв канал не излъчва празнична програма, нито пък часовникът отброява секундите преди полунощ и всъщност така никой не е съвсем сигурен кога да се гръмне шампанското. Няма нито слова, нито тържествени речи и този иначе прекрасен празник заприличва повече на един пореден монотонен ден от живота на хората там.

Природата (допълнение)

Нова Зеландия се намира в активна земетръсна зона и поради това винаги трябва да бъдете подготвени за такова събитие. Наличноста от ограничени запаси в дома ви е задължителна – консерви, мин. вода, фенери, аптечка, топли дрехи и гумени ботуши. Все неща, които биха ви помогнали да оцелеете в първите часове и дни след евентуалното бедствие. Аз бях от тези, които типично по нашенски махат с ръка и си казват : „Точно на мен няма да се случи” , но вечерта на 25 август 2008г. напълно промени мнението ми. Тъкмо си бях легнал и в полузаспало състояние се мъчех да гледам някакво предаване по телевизията, когато изведнъж нещо разтресе къщата с все сила, все едно, че камион се вряза в нея. Подскочих от леглото и започнах да се ослушвам, като след няколко секунди устеих, че жилището започва да се люлее, а чиниите падаха от рафта в кухнята. Спомням си само, че успях да си грабна палтото и панталоните от антрето и изхвърчах навън полугол, а времето бе зимно с мразовит вятър. Всичко продължи около минута. Изтичах на улицата и се скрих в колата на завет, не смеейки да се върна. Съседите също наизлязоха и сториха същото, тъй като никой не бе сигурен, че няма да последват още трусове. Тогава за пръв път получих ясна представа колко е важно да бъдеш подготвен за такива моменти. От радиото научихме, че земтресение със сила около 6 по Рихтер и епицентър на 10км южно от града, в който се намирах е раздрусало района. За щастие нищо повече не се случи след това и бяха констатирани само дребни щети, но урокът, който природата даде на хората в онази вечер бе полезен.





0

#43 Потребителят е офлайн   diada Икона

  • Новобранец
  • Звездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 1
  • Рег.: 17-April 09

Публикувано 17 April 2009 - 11:57 PM

Здравеи,питам се дали имаш малко времв да ми дадеш информация специално за мен,не общи положения,благодаря ти за жниманието и ако можеш ще се радвам да го споделиш със мен,тъи като живях 10 год. в испания сега се прибрах и не мога да свикна отдавна сум решила да замина за н.з. но ж условия на криза не ми стиска,ако закупиш имот или решиш да правиш бизнес има ли някакви облекчения,имам впредвид да не трябжа да се връщаш след 3 месеца за раб.виза,ще сум ти благодарна за всякаква информация която можеш да ми дадеш,поздрави
0

#44 Потребителят е офлайн   Bulgarian Икона

  • Участник
  • ЗвездичкаЗвездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 20
  • Рег.: 25-March 08

Публикувано 19 April 2009 - 01:08 PM

Здрасти, ами закупуването на дом не ти предоставя никакви облек4ения, а инвестициите които се изискват за да полу4иш резиденция са минимум около 1,5 млн евро........ Разбираш за какво става въпрос. Процедурите по полу4аване на визи съм описал в статиите за НЗ. Трудно е, но има шанс.

0

#45 Потребителят е офлайн   mnemonnic Икона

  • Новобранец
  • Звездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 1
  • Рег.: 09-May 09

Публикувано 09 May 2009 - 03:46 AM

QUOTE(Bulgarian @ 19/04/2009 - 14:08) <{POST_SNAPBACK}>
Здрасти, ами закупуването на дом не ти предоставя никакви облек4ения, а инвестициите които се изискват за да полу4иш резиденция са минимум около 1,5 млн евро........ Разбираш за какво става въпрос. Процедурите по полу4аване на визи съм описал в статиите за НЗ. Трудно е, но има шанс.



здравей отново smile.gif

никаде не си описал как седят нещата ако българин закупи примерно бизнес кафетерия ресторант или магазин в НЗ ? това дава ли му право да си работи бизнеса които е закупил и как седи вапроса с визата тогава ?

няма ли нещо което да се казва за self emploiment ?
0

#46 Потребителят е офлайн   puzo Икона

  • Новобранец
  • Звездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 2
  • Рег.: 22-July 09

Публикувано 22 July 2009 - 02:44 PM

Здравейете на всички! Аз съм поредният, който определено се е насочил към НЗ! Поне за начало, защото четейки, влизането и оставането в Австралия е определено по-трудно. Идеята ми като цяло е да вляза в Нова Зенладия като турист и на място вече да си търся работа. За целта изчетох нещата, изписани тук, стигам го извода, че ми трябва следното - билет, двупосочен, пари, за да докажа, че ще мога да се издържам, покана - имам кой да ми я направи, и тук е акцентът на питането ми - има ли някакъв специален ред, по който трябва да се оформи тази покана и къде тя трябва да се представи. Дали е достатъчно моите приятели от НЗ да напишат в свободен текст, че еди кой си кани еди кой си еди къде си на гости? Мерси предварително за инфото!
0

#47 Потребителят е офлайн   Milen Filev Икона

  • Редовен участник
  • ЗвездичкаЗвездичкаЗвездичка
  • Виж блога
  • Виж галерията
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 132
  • Рег.: 11-July 08

Публикувано 22 July 2009 - 03:05 PM

QUOTE(puzo @ 22/07/2009 - 15:44) <{POST_SNAPBACK}>
Здравейете на всички! Аз съм поредният, който определено се е насочил към НЗ! Поне за начало, защото четейки, влизането и оставането в Австралия е определено по-трудно. Идеята ми като цяло е да вляза в Нова Зенладия като турист и на място вече да си търся работа. За целта изчетох нещата, изписани тук, стигам го извода, че ми трябва следното - билет, двупосочен, пари, за да докажа, че ще мога да се издържам, покана - имам кой да ми я направи, и тук е акцентът на питането ми - има ли някакъв специален ред, по който трябва да се оформи тази покана и къде тя трябва да се представи. Дали е достатъчно моите приятели от НЗ да напишат в свободен текст, че еди кой си кани еди кой си еди къде си на гости? Мерси предварително за инфото!


за НЗ вече не трябва покана за да влезеш като турист, купуваш билет за самолет и пътуваш, не ти е необходима виза
0

#48 Потребителят е офлайн   puzo Икона

  • Новобранец
  • Звездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 2
  • Рег.: 22-July 09

Публикувано 22 July 2009 - 03:17 PM

Toва го разбрах, но един вид, ако имам такава покана, няма ли да бъде това като доказателство пред власти, осъществяващи митнически контрол, че аз не съм потенциален имигрант, защото четох, като описват по-горе как и защо проверяват.
0

#49 Потребителят е офлайн   pavka Икона

  • Шеф-диригент
  • ЗвездичкаЗвездичкаЗвездичка
  • Виж блога
  • Виж галерията
  • Група: Главен админ
  • Мнения: 551
  • Рег.: 18-December 06

Публикувано 23 July 2009 - 11:37 AM

В Нова Зеландия всеки е потенциален емигрант :-)
Доколкото разбрах, постановката там е следната - влизаш като турист, търсиш си работа, и ако намериш - сменяш статута на място (което в други страни не е позволено).
Нека кажат новозеландците тука, но аз някъде бях чел че така са си опростили емиграционната програма.

http://ide.li/ - Иде.ли? - портал за българите по света.
0

#50 Потребителят е офлайн   ivan Икона

  • Участник
  • ЗвездичкаЗвездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 17
  • Рег.: 11-February 08

Публикувано 21 August 2009 - 12:54 PM

Странно аз имам 2 колеги които се оплакват, че в НЗ няма работа и затова са в Сидни. Да не се опариш с влизането в страната и да чакаш за работа 1 година ?


0

#51 Потребителят е офлайн   Haliban Икона

  • Редовен участник
  • ЗвездичкаЗвездичкаЗвездичка
  • Група: Регистрирани
  • Мнения: 210
  • Рег.: 03-October 07

Публикувано 21 August 2009 - 02:33 PM

Доколкото забелязвам новозеландците се изнасят към Австралия, защото кризата силно ги е ударила. Може би сега не е много подходящ момент човек да емигрира там. Имай предвид,че Австралийците са наясно за емиграционната програма на НЗ и тук с НЗ гражданство можеш да си търсиш работа само в частния бизнес, но това можеш да направиш чак като вземеш НЗ гражданство.

Ако искаш да вземеш австралийско ще трябва да минеш процедурата за кандидатстване, дори и да имаш вече дадено новозеландско. С други думи - дявол на магаре.
0

  • (3 Страници)
  • +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Тази тема е заключена